полутишина

Речник на българския език

полутишина съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-ти-ши-на
членувано по-лу-ти-ши-на-та
мн.ч.
членувано
звателна форма