полукупол

Речник на българския език

полукупол съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-ку-пол
непълен член по-лу-ку-по-ла
пълен член по-лу-ку-по-лът
мн.ч. по-лу-ку-по-ли
членувано по-лу-ку-по-ли-те
бройна форма по-лу-ку-по-ла
звателна форма