полубезплътен

Речник на българския език

полубезплътен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-лу-без-п-лъ-тен
непълен член по-лу-без-п-лът-ния
пълен член по-лу-без-п-лът-ни-ят
ж. р. по-лу-без-п-лът-на
членувано по-лу-без-п-лът-на-та
ср. р. по-лу-без-п-лът-но
членувано по-лу-без-п-лът-но-то
мн. ч. по-лу-без-п-лът-ни
членувано по-лу-без-п-лът-ни-те