1.
полко̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. полко̀вници, м. Старши офицер с чин под генерал и над подполковник.
Грешни изписвания (3)
- полковнек
- пулковнек
- пулковник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пол-ков-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | пол-ков-ни-ка | |
| пълен член | пол-ков-ни-кът | |
| мн.ч. | пол-ков-ни-ци | |
| членувано | пол-ков-ни-ци-те | |
| бройна форма | пол-ков-ни-ци | |
| звателна форма | пол-ков-ни-ко | |
2.
Полко̀вник
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Полковнек
- Пулковнек
- Пулковник