полиго̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. полиго̀ни, (два) полиго̀на, м.
1. Специална площадка за военно или спортно обучение, за каране и изпитване на коли и др.
2. Прен. Сфера, област, където се изпитва, проверява нещо ново.
1. Специална площадка за военно или спортно обучение, за каране и изпитване на коли и др.
2. Прен. Сфера, област, където се изпитва, проверява нещо ново.
Грешни изписвания (3)
- полегон
- пулегон
- пулигон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | по-ли-гон | |
---|---|---|
непълен член | по-ли-го-на | |
пълен член | по-ли-го-нът | |
мн.ч. | по-ли-го-ни | |
членувано | по-ли-го-ни-те | |
бройна форма | по-ли-го-на | |
звателна форма | — |