полиглот

Речник на българския език

полигло̀т съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. полигло̀ти, м. Човек, който владее много езици.

Грешни изписвания (3)

  • полеглот
  • пулеглот
  • пулиглот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лиг-лот
непълен член по-лиг-ло-та
пълен член по-лиг-ло-тът
мн.ч. по-лиг-ло-ти
членувано по-лиг-ло-ти-те
бройна форма по-лиг-ло-ти
звателна форма по-лиг-ло-те