поливалентен

Речник на българския език

поливалѐнтен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

поливалѐнтна, поливалѐнтно, мн. поливалѐнтни, прил.
1. Спец. Който е с много валенции.
2. Многофункционален.

Грешни изписвания (15)

  • полевалентен
  • полевалентин
  • полевълентен
  • полевълентин
  • поливалентин
  • поливълентен
  • поливълентин
  • пулевалентен
  • пулевалентин
  • пулевълентен
  • пулевълентин
  • пуливалентен
  • пуливалентин
  • пуливълентен
  • пуливълентин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ли-ва-лен-тен
непълен член по-ли-ва-лен-т-ния
пълен член по-ли-ва-лен-т-ни-ят
ж. р. по-ли-ва-лен-т-на
членувано по-ли-ва-лен-т-на-та
ср. р. по-ли-ва-лен-т-но
членувано по-ли-ва-лен-т-но-то
мн. ч. по-ли-ва-лен-т-ни
членувано по-ли-ва-лен-т-ни-те

Връзки