полегат

Речник на българския език

полега̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

полега̀та, полега̀то, мн. полега̀ти, прил. Който е с лек наклон. Полегат хълм.
същ. полега̀тост, полегатостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • полигат
  • пулегат
  • пулигат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ле-гат
непълен член по-ле-га-тия
пълен член по-ле-га-ти-ят
ж. р. по-ле-га-та
членувано по-ле-га-та-та
ср. р. по-ле-га-то
членувано по-ле-га-то-то
мн. ч. по-ле-га-ти
членувано по-ле-га-ти-те