покупка

Речник на българския език

поку̀пка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. поку̀пки, ж.
1. Нещо купено. Хубава покупка.
2. Само мн. Купуване. Ходя на покупки.

Грешни изписвания (3)

  • покупкъ
  • пукупка
  • пукупкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-куп-ка
членувано по-куп-ка-та
мн.ч. по-куп-ки
членувано по-куп-ки-те
звателна форма