поклонница

Речник на българския език

покло̀нница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. покло̀нници, ж. Жена поклонник.

Грешни изписвания (15)

  • поклонеца
  • поклонецъ
  • поклоница
  • поклоницъ
  • поклоннеца
  • поклоннецъ
  • поклонницъ
  • пуклонеца
  • пуклонецъ
  • пуклоница
  • пуклоницъ
  • пуклоннеца
  • пуклоннецъ
  • пуклонница
  • пуклонницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-лон-ни-ца
членувано пок-лон-ни-ца-та
мн.ч. пок-лон-ни-ци
членувано пок-лон-ни-ци-те
звателна форма