пока̀яник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. пока̀яници, м. Човек, който се покайва.
Грешни изписвания (7)
- покаънек
- покаъник
- покаянек
- пукаънек
- пукаъник
- пукаянек
- пукаяник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-ка-я-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | по-ка-я-ни-ка | |
| пълен член | по-ка-я-ни-кът | |
| мн.ч. | по-ка-я-ни-ци | |
| членувано | по-ка-я-ни-ци-те | |
| бройна форма | по-ка-я-ни-ци | |
| звателна форма | по-ка-я-ни-ко | |