поизстивам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	по-из-сти-вам	по-из-сти-ва-ме
2 лице	по-из-сти-ваш	по-из-сти-ва-те
3 лице	по-из-сти-ва	по-из-сти-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	по-из-сти-вах	по-из-сти-вах-ме
2 лице	по-из-сти-ва	по-из-сти-вах-те
3 лице	по-из-сти-ва	по-из-сти-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	по-из-сти-вах	по-из-сти-вах-ме
2 лице	по-из-сти-ва-ше	по-из-сти-вах-те
3 лице	по-из-сти-ва-ше	по-из-сти-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	поизстивал съм	поизстивала съм	поизстивало съм	поизстивали сме
2 лице	поизстивал си	поизстивала си	поизстивало си	поизстивали сте
3 лице	поизстивал е	поизстивала е	поизстивало е	поизстивали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях поизстивал	бях поизстивала	бях поизстивало	бяхме поизстивали
2 лице	беше поизстивал	беше поизстивала	беше поизстивало	бяхте поизстивали
3 лице	беше поизстивал	беше поизстивала	беше поизстивало	бяха поизстивали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще поизстивам	ще поизстиваме
2 лице	ще поизстиваш	ще поизстивате
3 лице	ще поизстива	ще поизстиват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм поизстивал	ще съм поизстивала	ще съм поизстивало	ще сме поизстивали
2 лице	ще си поизстивал	ще си поизстивала	ще си поизстивало	ще сте поизстивали
3 лице	ще е поизстивал	ще е поизстивала	ще е поизстивало	ще са поизстивали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да поизстивам	щяхме да поизстиваме
2 лице	щеше да поизстиваш	щяхте да поизстивате
3 лице	щеше да поизстива	щяха да поизстиват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм поизстивал	щях да съм поизстивала	щях да съм поизстивало	щяхме да сме поизстивали
2 лице	щеше да си поизстивал	щеше да си поизстивала	щеше да си поизстивало	щяхте да сте поизстивали
3 лице	щеше да е поизстивал	щеше да е поизстивала	щеше да е поизстивало	щяха да са поизстивали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	поизстивал съм	поизстивала съм	поизстивало съм	поизстивали сме
2 лице	поизстивал си	поизстивала си	поизстивало си	поизстивали сте
3 лице	по-из-сти-вал поизстивал е	по-из-сти-ва-ла поизстивала е	по-из-сти-ва-ло поизстивало е	по-из-сти-ва-ли поизстивали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	поизстивал съм	поизстивала съм	поизстивало съм	поизстивали сме
2 лице	поизстивал си	поизстивала си	поизстивало си	поизстивали сте
3 лице	по-из-сти-вал поизстивал е	по-из-сти-ва-ла поизстивала е	по-из-сти-ва-ло поизстивало е	по-из-сти-ва-ли поизстивали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм поизстивал	била съм поизстивала	било съм поизстивало	били сме поизстивали
2 лице	бил си поизстивал	била си поизстивала	било си поизстивало	били сте поизстивали
3 лице	бил поизстивал бил е поизстивал	била поизстивала била е поизстивала	било поизстивало било е поизстивало	били поизстивали били са поизстивали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да поизстивам	щяла съм да поизстивам	щяло съм да поизстивам	щели сме да поизстиваме
2 лице	щял си да поизстиваш	щяла си да поизстиваш	щяло си да поизстиваш	щели сте да поизстивате
3 лице	щял да поизстива щял е да поизстива	щяла да поизстива щяла е да поизстива	щяло да поизстива щяло е да поизстива	щели да поизстиват щели са да поизстиват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм поизстивал	щяла съм да съм поизстивала	щяло съм да съм поизстивало	щели сме да сме поизстивали
2 лице	щял си да си поизстивал	щяла си да си поизстивала	щяло си да си поизстивало	щели сте да сте поизстивали
3 лице	щял да е поизстивал щял е да е поизстивал	щяла да е поизстивала щяла е да е поизстивала	щяло да е поизстивало щяло е да е поизстивало	щели да са поизстивали щели са да са поизстивали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих поизстивал	бих поизстивала	бих поизстивало	бихме поизстивали
2 лице	би поизстивал	би поизстивала	би поизстивало	бихте поизстивали
3 лице	би поизстивал	би поизстивала	би поизстивало	биха поизстивали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
по-из-сти-вай	по-из-сти-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		по-из-сти-вал
		непълен член	по-из-сти-ва-лия
		пълен член	по-из-сти-ва-ли-ят
	женски род		по-из-сти-ва-ла
		членувано	по-из-сти-ва-ла-та
	среден род		по-из-сти-ва-ло
		членувано	по-из-сти-ва-ло-то
множествено число			по-из-сти-ва-ли
		членувано	по-из-сти-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	по-из-сти-вал
	женски род	по-из-сти-ва-ла
	среден род	по-из-сти-ва-ло
множествено число		по-из-сти-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		по-из-сти-ващ
		непълен член	по-из-сти-ва-щия
		пълен член	по-из-сти-ва-щи-ят
	женски род		по-из-сти-ва-ща
		членувано	по-из-сти-ва-ща-та
	среден род		по-из-сти-ва-що
		членувано	по-из-сти-ва-що-то
множествено число			по-из-сти-ва-щи
		членувано	по-из-сти-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-из-сти-вай-ки