поизправяне

Речник на българския език

поизправяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • поизправъне
  • поисправъне
  • поисправяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-из-п-ра-вя-не
членувано по-из-п-ра-вя-не-то
мн.ч. по-из-п-ра-вя-ния
членувано по-из-п-ра-вя-ни-я-та