поизнервям

Речник на българския език

поизнервям непреходен глагол от несвършен вид (тип 187ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поизнервъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-нер-вям по-из-нер-вя-ме
2 лице по-из-нер-вяш по-из-нер-вя-те
3 лице по-из-нер-вя по-из-нер-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-нер-вях по-из-нер-вях-ме
2 лице по-из-нер-вя по-из-нер-вях-те
3 лице по-из-нер-вя по-из-нер-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-нер-вях по-из-нер-вях-ме
2 лице по-из-нер-вя-ше по-из-нер-вях-те
3 лице по-из-нер-вя-ше по-из-нер-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизнервял съм поизнервяла съм поизнервяло съм поизнервяли сме
2 лице поизнервял си поизнервяла си поизнервяло си поизнервяли сте
3 лице поизнервял е поизнервяла е поизнервяло е поизнервяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизнервял бях поизнервяла бях поизнервяло бяхме поизнервяли
2 лице беше поизнервял беше поизнервяла беше поизнервяло бяхте поизнервяли
3 лице беше поизнервял беше поизнервяла беше поизнервяло бяха поизнервяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизнервям ще поизнервяме
2 лице ще поизнервяш ще поизнервяте
3 лице ще поизнервя ще поизнервят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизнервял ще съм поизнервяла ще съм поизнервяло ще сме поизнервяли
2 лице ще си поизнервял ще си поизнервяла ще си поизнервяло ще сте поизнервяли
3 лице ще е поизнервял ще е поизнервяла ще е поизнервяло ще са поизнервяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизнервям щяхме да поизнервяме
2 лице щеше да поизнервяш щяхте да поизнервяте
3 лице щеше да поизнервя щяха да поизнервят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизнервял щях да съм поизнервяла щях да съм поизнервяло щяхме да сме поизнервяли
2 лице щеше да си поизнервял щеше да си поизнервяла щеше да си поизнервяло щяхте да сте поизнервяли
3 лице щеше да е поизнервял щеше да е поизнервяла щеше да е поизнервяло щяха да са поизнервяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизнервял съм поизнервяла съм поизнервяло съм поизнервяли сме
2 лице поизнервял си поизнервяла си поизнервяло си поизнервяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизнервял съм поизнервяла съм поизнервяло съм поизнервяли сме
2 лице поизнервял си поизнервяла си поизнервяло си поизнервяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизнервял била съм поизнервяла било съм поизнервяло били сме поизнервяли
2 лице бил си поизнервял била си поизнервяла било си поизнервяло били сте поизнервяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизнервям щяла съм да поизнервям щяло съм да поизнервям щели сме да поизнервяме
2 лице щял си да поизнервяш щяла си да поизнервяш щяло си да поизнервяш щели сте да поизнервяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизнервял щяла съм да съм поизнервяла щяло съм да съм поизнервяло щели сме да сме поизнервяли
2 лице щял си да си поизнервял щяла си да си поизнервяла щяло си да си поизнервяло щели сте да сте поизнервяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизнервял бих поизнервяла бих поизнервяло бихме поизнервяли
2 лице би поизнервял би поизнервяла би поизнервяло бихте поизнервяли
3 лице би поизнервял би поизнервяла би поизнервяло биха поизнервяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-нер-вяй по-из-нер-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-нер-вял
непълен член по-из-нер-вя-лия
пълен член по-из-нер-вя-ли-ят
женски род по-из-нер-вя-ла
членувано по-из-нер-вя-ла-та
среден род по-из-нер-вя-ло
членувано по-из-нер-вя-ло-то
множествено число по-из-нер-вя-ли
членувано по-из-нер-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-нер-вял
женски род по-из-нер-вя-ла
среден род по-из-нер-вя-ло
множествено число по-из-нер-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-нер-вящ
непълен член по-из-нер-вя-щия
пълен член по-из-нер-вя-щи-ят
женски род по-из-нер-вя-ща
членувано по-из-нер-вя-ща-та
среден род по-из-нер-вя-що
членувано по-из-нер-вя-що-то
множествено число по-из-нер-вя-щи
членувано по-из-нер-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-из-нер-вяй-ки