поизгърбя

Речник на българския език

поизгърбя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поизгърбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-гър-бя по-из-гър-бим
2 лице по-из-гър-биш по-из-гър-би-те
3 лице по-из-гър-би по-из-гър-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-гър-бих по-из-гър-бих-ме
2 лице по-из-гър-би по-из-гър-бих-те
3 лице по-из-гър-би по-из-гър-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-гър-бех по-из-гър-бех-ме
2 лице по-из-гър-бе-ше по-из-гър-бех-те
3 лице по-из-гър-бе-ше по-из-гър-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизгърбил съм поизгърбила съм поизгърбило съм поизгърбили сме
2 лице поизгърбил си поизгърбила си поизгърбило си поизгърбили сте
3 лице поизгърбил е поизгърбила е поизгърбило е поизгърбили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизгърбил бях поизгърбила бях поизгърбило бяхме поизгърбили
2 лице беше поизгърбил беше поизгърбила беше поизгърбило бяхте поизгърбили
3 лице беше поизгърбил беше поизгърбила беше поизгърбило бяха поизгърбили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизгърбя ще поизгърбим
2 лице ще поизгърбиш ще поизгърбите
3 лице ще поизгърби ще поизгърбят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизгърбил ще съм поизгърбила ще съм поизгърбило ще сме поизгърбили
2 лице ще си поизгърбил ще си поизгърбила ще си поизгърбило ще сте поизгърбили
3 лице ще е поизгърбил ще е поизгърбила ще е поизгърбило ще са поизгърбили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизгърбя щяхме да поизгърбим
2 лице щеше да поизгърбиш щяхте да поизгърбите
3 лице щеше да поизгърби щяха да поизгърбят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизгърбил щях да съм поизгърбила щях да съм поизгърбило щяхме да сме поизгърбили
2 лице щеше да си поизгърбил щеше да си поизгърбила щеше да си поизгърбило щяхте да сте поизгърбили
3 лице щеше да е поизгърбил щеше да е поизгърбила щеше да е поизгърбило щяха да са поизгърбили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизгърбел съм поизгърбела съм поизгърбело съм поизгърбели сме
2 лице поизгърбел си поизгърбела си поизгърбело си поизгърбели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизгърбил съм поизгърбила съм поизгърбило съм поизгърбили сме
2 лице поизгърбил си поизгърбила си поизгърбило си поизгърбили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизгърбил била съм поизгърбила било съм поизгърбило били сме поизгърбили
2 лице бил си поизгърбил била си поизгърбила било си поизгърбило били сте поизгърбили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизгърбя щяла съм да поизгърбя щяло съм да поизгърбя щели сме да поизгърбим
2 лице щял си да поизгърбиш щяла си да поизгърбиш щяло си да поизгърбиш щели сте да поизгърбите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизгърбил щяла съм да съм поизгърбила щяло съм да съм поизгърбило щели сме да сме поизгърбили
2 лице щял си да си поизгърбил щяла си да си поизгърбила щяло си да си поизгърбило щели сте да сте поизгърбили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизгърбил бих поизгърбила бих поизгърбило бихме поизгърбили
2 лице би поизгърбил би поизгърбила би поизгърбило бихте поизгърбили
3 лице би поизгърбил би поизгърбила би поизгърбило биха поизгърбили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-гър-би по-из-гър-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-гър-бен
непълен член по-из-гър-бе-ния
пълен член по-из-гър-бе-ни-ят
женски род по-из-гър-бе-на
членувано по-из-гър-бе-на-та
среден род по-из-гър-бе-но
членувано по-из-гър-бе-но-то
множествено число по-из-гър-бе-ни
членувано по-из-гър-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-гър-бил
непълен член по-из-гър-би-лия
пълен член по-из-гър-би-ли-ят
женски род по-из-гър-би-ла
членувано по-из-гър-би-ла-та
среден род по-из-гър-би-ло
членувано по-из-гър-би-ло-то
множествено число по-из-гър-би-ли
членувано по-из-гър-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-гър-бел
женски род по-из-гър-бе-ла
среден род по-из-гър-бе-ло
множествено число по-из-гър-бе-ли