позитивѝзъм
—
съществително име, мъжки род
(тип 11)
Значение
м., само ед.
1. Спец. Философско течение през ХIХ и ХХ в., което поставя в основите на знанието сетивните данни, опита като сбор от възприятия.
2. Прен. Склонност да се ценят материалните изгоди.
прил. позитивистѝчен, позитивистѝчна, позитивистѝчно, мн. позитивистѝчни.
1. Спец. Философско течение през ХIХ и ХХ в., което поставя в основите на знанието сетивните данни, опита като сбор от възприятия.
2. Прен. Склонност да се ценят материалните изгоди.
прил. позитивистѝчен, позитивистѝчна, позитивистѝчно, мн. позитивистѝчни.
Грешни изписвания (15)
- позетевизам
- позетевизъм
- позетивизам
- позетивизъм
- позитевизам
- позитевизъм
- позитивизам
- пузетевизам
- пузетевизъм
- пузетивизам
- пузетивизъм
- пузитевизам
- пузитевизъм
- пузитивизам
- пузитивизъм
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-зи-ти-ви-зъм | |
|---|---|---|
| непълен член | по-зи-ти-виз-ма | |
| пълен член | по-зи-ти-виз-мът | |
| мн.ч. | по-зи-ти-виз-ми | |
| членувано | по-зи-ти-виз-ми-те | |
| бройна форма | по-зи-ти-ви-зъ-ма | |
| звателна форма | — | |