позволяване

Речник на българския език

позволя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • позволявъне
  • позвуляване
  • позвулявъне
  • пузволяване
  • пузволявъне
  • пузвуляване
  • пузвулявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поз-во-ля-ва-не
членувано поз-во-ля-ва-не-то
мн.ч. поз-во-ля-ва-ния
членувано поз-во-ля-ва-ни-я-та