позаобляне

Речник на българския език

позаобляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • позаоблъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-за-об-ля-не
членувано по-за-об-ля-не-то
мн.ч. по-за-об-ля-ния
членувано по-за-об-ля-ни-я-та