пожарогасѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31)
Значение
пожарогасѝтелят, пожарогасѝтеля, мн. пожарогасѝтели, (два) пожарогасѝтеля, м. Пълна с пяна за гасене на пожар бутилка, която се помещава в коли и в обществени сгради.
Грешни изписвания (31)
- пожарогаситил
- пожарогъсител
- пожарогъситил
- пожаругасител
- пожаругаситил
- пожаругъсител
- пожаругъситил
- пожърогасител
- пожърогаситил
- пожърогъсител
- пожърогъситил
- пожъругасител
- пожъругаситил
- пожъругъсител
- пожъругъситил
- пужарогасител
- пужарогаситил
- пужарогъсител
- пужарогъситил
- пужаругасител
- пужаругаситил
- пужаругъсител
- пужаругъситил
- пужърогасител
- пужърогаситил
- пужърогъсител
- пужърогъситил
- пужъругасител
- пужъругаситил
- пужъругъсител
- пужъругъситил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-жа-ро-га-си-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | по-жа-ро-га-си-те-ля | |
| пълен член | по-жа-ро-га-си-те-лят | |
| мн.ч. | по-жа-ро-га-си-те-ли | |
| членувано | по-жа-ро-га-си-те-ли-те | |
| бройна форма | по-жа-ро-га-си-те-ля | |
| звателна форма | — | |