поен

Речник на българския език

1. по̀ен — прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

по̀йна, по̀йно, мн. по̀йни, прил. За птица — който пее, цвърчи добре, мелодично.

Грешни изписвания (1)

  • поин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ен
непълен член пой-ния
пълен член пой-ни-ят
ж. р. пой-на
членувано пой-на-та
ср. р. пой-но
членувано пой-но-то
мн. ч. пой-ни
членувано пой-ни-те

2. поен — мин. страд. прич. м. р.

поен е производна форма на поя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки