подслушвател

Речник на българския език

подслушвател съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • потслушвател

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-с-луш-ва-тел
непълен член под-с-луш-ва-те-ля
пълен член под-с-луш-ва-те-лят
мн.ч. под-с-луш-ва-те-ли
членувано под-с-луш-ва-те-ли-те
бройна форма под-с-луш-ва-те-ля
звателна форма