поднормативен

Речник на българския език

поднормативен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. под-нор-ма-ти-вен
непълен член под-нор-ма-тив-ния
пълен член под-нор-ма-тив-ни-ят
ж. р. под-нор-ма-тив-на
членувано под-нор-ма-тив-на-та
ср. р. под-нор-ма-тив-но
членувано под-нор-ма-тив-но-то
мн. ч. под-нор-ма-тив-ни
членувано под-нор-ма-тив-ни-те