подлютявам

Речник на българския език

подлютя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

подлютя̀ваш, несв. и подлютя̀, св.; Какво.
1. Подправям ястие с нещо люто или го правя люто.
2. Прен. Разг. Развреждам, предизвиквам болки в рана.
3. Прен. Разг. Кого. Ядосвам.
подлютявам се/подлютя се. — Разсърдвам се, ядосвам се.

Грешни изписвания (11)

  • подлйотявам
  • подлйотявъм
  • подлйутявам
  • подлйутявъм
  • подлютявъм
  • пудлйотявам
  • пудлйотявъм
  • пудлйутявам
  • пудлйутявъм
  • пудлютявам
  • пудлютявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице под-лю-тя-вам под-лю-тя-ва-ме
2 лице под-лю-тя-ваш под-лю-тя-ва-те
3 лице под-лю-тя-ва под-лю-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице под-лю-тя-вах под-лю-тя-вах-ме
2 лице под-лю-тя-ва под-лю-тя-вах-те
3 лице под-лю-тя-ва под-лю-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице под-лю-тя-вах под-лю-тя-вах-ме
2 лице под-лю-тя-ва-ше под-лю-тя-вах-те
3 лице под-лю-тя-ва-ше под-лю-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подлютявал съм подлютявала съм подлютявало съм подлютявали сме
2 лице подлютявал си подлютявала си подлютявало си подлютявали сте
3 лице подлютявал е подлютявала е подлютявало е подлютявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях подлютявал бях подлютявала бях подлютявало бяхме подлютявали
2 лице беше подлютявал беше подлютявала беше подлютявало бяхте подлютявали
3 лице беше подлютявал беше подлютявала беше подлютявало бяха подлютявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще подлютявам ще подлютяваме
2 лице ще подлютяваш ще подлютявате
3 лице ще подлютява ще подлютяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм подлютявал ще съм подлютявала ще съм подлютявало ще сме подлютявали
2 лице ще си подлютявал ще си подлютявала ще си подлютявало ще сте подлютявали
3 лице ще е подлютявал ще е подлютявала ще е подлютявало ще са подлютявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да подлютявам щяхме да подлютяваме
2 лице щеше да подлютяваш щяхте да подлютявате
3 лице щеше да подлютява щяха да подлютяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм подлютявал щях да съм подлютявала щях да съм подлютявало щяхме да сме подлютявали
2 лице щеше да си подлютявал щеше да си подлютявала щеше да си подлютявало щяхте да сте подлютявали
3 лице щеше да е подлютявал щеше да е подлютявала щеше да е подлютявало щяха да са подлютявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подлютявал съм подлютявала съм подлютявало съм подлютявали сме
2 лице подлютявал си подлютявала си подлютявало си подлютявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подлютявал съм подлютявала съм подлютявало съм подлютявали сме
2 лице подлютявал си подлютявала си подлютявало си подлютявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм подлютявал била съм подлютявала било съм подлютявало били сме подлютявали
2 лице бил си подлютявал била си подлютявала било си подлютявало били сте подлютявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да подлютявам щяла съм да подлютявам щяло съм да подлютявам щели сме да подлютяваме
2 лице щял си да подлютяваш щяла си да подлютяваш щяло си да подлютяваш щели сте да подлютявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм подлютявал щяла съм да съм подлютявала щяло съм да съм подлютявало щели сме да сме подлютявали
2 лице щял си да си подлютявал щяла си да си подлютявала щяло си да си подлютявало щели сте да сте подлютявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих подлютявал бих подлютявала бих подлютявало бихме подлютявали
2 лице би подлютявал би подлютявала би подлютявало бихте подлютявали
3 лице би подлютявал би подлютявала би подлютявало биха подлютявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
под-лю-тя-вай под-лю-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род под-лю-тя-ван
непълен член под-лю-тя-ва-ния
пълен член под-лю-тя-ва-ни-ят
женски род под-лю-тя-ва-на
членувано под-лю-тя-ва-на-та
среден род под-лю-тя-ва-но
членувано под-лю-тя-ва-но-то
множествено число под-лю-тя-ва-ни
членувано под-лю-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род под-лю-тя-вал
непълен член под-лю-тя-ва-лия
пълен член под-лю-тя-ва-ли-ят
женски род под-лю-тя-ва-ла
членувано под-лю-тя-ва-ла-та
среден род под-лю-тя-ва-ло
членувано под-лю-тя-ва-ло-то
множествено число под-лю-тя-ва-ли
членувано под-лю-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род под-лю-тя-вал
женски род под-лю-тя-ва-ла
среден род под-лю-тя-ва-ло
множествено число под-лю-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род под-лю-тя-ващ
непълен член под-лю-тя-ва-щия
пълен член под-лю-тя-ва-щи-ят
женски род под-лю-тя-ва-ща
членувано под-лю-тя-ва-ща-та
среден род под-лю-тя-ва-що
членувано под-лю-тя-ва-що-то
множествено число под-лю-тя-ва-щи
членувано под-лю-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

под-лю-тя-вай-ки