подлудяване

Речник на българския език

подлудяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • подлудъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-лу-дя-ва-не
членувано под-лу-дя-ва-не-то
мн.ч. под-лу-дя-ва-ния
членувано под-лу-дя-ва-ни-я-та