подлог

Речник на българския език

по̀длог съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. по̀длози, (два) по̀длога, м. Спец. В езикознанието — главна част на изречението, която означава глаголното лице.
прил. подло̀жен, подло̀жна, подло̀жно, мн. подло̀жни.

Грешни изписвания (2)

  • подлок
  • подлук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-лог
непълен член под-ло-га
пълен член под-ло-гът
мн.ч. под-ло-зи
членувано под-ло-зи-те
бройна форма под-ло-га
звателна форма