подир

предлог. Разг.
1. Движение след обекта; след, зад. Вървете подир него. Подир мене се движеше една кола.
2. Въвеждане на следходен момент по отношение на друг момент. Ще се срещнем подир пладне. Пристигат подир седмица.

---

нареч. Означава неопределен бъдещ момент по отношение на момента, в който се прави съобщението; по-късно, после. Ще мислим по-подир.