подвижничество

Речник на българския език

подвижничество съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-виж-ни-чес-т-во
членувано под-виж-ни-чес-т-во-то
мн.ч.
членувано