погреб

Речник на българския език

по̀греб съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀греби, (два) по̀греба, м. Спец. Склад за боеприпаси.

Грешни изписвания (2)

  • погреп
  • погрип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пог-реб
непълен член пог-ре-ба
пълен член пог-ре-бът
мн.ч. пог-ре-би
членувано пог-ре-би-те
бройна форма пог-ре-ба
звателна форма