повет

Речник на българския език

1. по̀вет — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀вети, (два) по̀вета, м.
1. Увивно горско растение с жилави стъбла и бели цветове.
2. Диал. Хмел.

Грешни изписвания (1)

  • повит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-вет
непълен член по-ве-та
пълен член по-ве-тът
мн.ч. по-ве-ти
членувано по-ве-ти-те
бройна форма по-ве-та
звателна форма —

2. По̀вет — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Повит

Връзки