поверяване

Речник на българския език

поверя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • поверявъне
  • повиряване
  • повирявъне
  • пуверяване
  • пуверявъне
  • пувиряване
  • пувирявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ве-ря-ва-не
членувано по-ве-ря-ва-не-то
мн.ч. по-ве-ря-ва-ния
членувано по-ве-ря-ва-ни-я-та