поверениче

Речник на българския език

поверениче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ве-ре-ни-че
членувано по-ве-ре-ни-че-то
мн.ч. по-ве-ре-ни-че-та
членувано по-ве-ре-ни-че-та-та