побуташе

Речник на българския език

1. побуташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

побуташе е производна форма на побутам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. побуташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

побуташе е производна форма на побутам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).