побутало е

Речник на българския език

1. побутало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побутало е е производна форма на побутам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побутало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побутало е е производна форма на побутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. побутало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побутало е е производна форма на побутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).