поборница

Речник на българския език

побо̀рница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. побо̀рници, ж. Жена поборник.

Грешни изписвания (7)

  • поборнеца
  • поборнецъ
  • поборницъ
  • пуборнеца
  • пуборнецъ
  • пуборница
  • пуборницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-бор-ни-ца
членувано по-бор-ни-ца-та
мн.ч. по-бор-ни-ци
членувано по-бор-ни-ци-те
звателна форма по-бор-ни-це