побо̀йничество
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
ср., само ед. Дейност на побойник.
Грешни изписвания (15)
- побойнечество
- побойнечеству
- побойнечиство
- побойнечиству
- побойничеству
- побойничиство
- побойничиству
- пубойнечество
- пубойнечеству
- пубойнечиство
- пубойнечиству
- пубойничество
- пубойничеству
- пубойничиство
- пубойничиству
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-бой-ни-чес-т-во | |
|---|---|---|
| членувано | по-бой-ни-чес-т-во-то | |
| мн.ч. | по-бой-ни-чес-т-ва | |
| членувано | по-бой-ни-чес-т-ва-та |