поблазняне

Речник на българския език

поблазняне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поблазнъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поб-лаз-ня-не
членувано поб-лаз-ня-не-то
мн.ч. поб-лаз-ня-ния
членувано поб-лаз-ня-ни-я-та