плямпало

Речник на българския език

1. плямпа̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. плямпала̀, ср. Разг. Пренебр. Човек, който много говори; дърдорко. Голямо плямпало е, но нищо няма да ти свърши.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • плъмпало
  • плъмпалу
  • плямпалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плям-па-ло
членувано плям-па-ло-то
мн.ч. плям-па-ла
членувано плям-па-ла-та

2. плямпало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плямпало е производна форма на плямпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. плямпало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плямпало е производна форма на плямпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. плямпало — мин. деят. св. прич. ср. р.

плямпало е производна форма на плямпам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. плямпало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

плямпало е производна форма на плямпам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).