плюещ

Речник на българския език

1. плю̀ещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • плюешт
  • плюишт
  • плюищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. плю-ещ
непълен член плю-е-щия
пълен член плю-е-щи-ят
ж. р. плю-е-ща
членувано плю-е-ща-та
ср. р. плю-е-що
членувано плю-е-що-то
мн. ч. плю-е-щи
членувано плю-е-щи-те

2. плюещ — сег. деят. прич. м. р.

плюещ е производна форма на плюя (сег. деят. прич. м. р.).