плутокрация

Речник на българския език

плутокра̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Форма на управление, при която властта принадлежи на богатите.
2. Съвкупността от плутократи.

Грешни изписвания (23)

  • плотокрацеа
  • плотокрацеъ
  • плотокрацея
  • плотокрациа
  • плотокрациъ
  • плотокрация
  • плотукрацеа
  • плотукрацеъ
  • плотукрацея
  • плотукрациа
  • плотукрациъ
  • плотукрация
  • плутокрацеа
  • плутокрацеъ
  • плутокрацея
  • плутокрациа
  • плутокрациъ
  • плутукрацеа
  • плутукрацеъ
  • плутукрацея
  • плутукрациа
  • плутукрациъ
  • плутукрация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плу-ток-ра-ция
членувано плу-ток-ра-ци-я-та
мн.ч. плу-ток-ра-ции
членувано плу-ток-ра-ци-и-те
звателна форма