плувец

Речник на българския език

плувѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. плувцѝ, м.
1. Човек, който умее добре да плува или се занимава с плувен спорт. Нашите плувци се представиха много добре в състезанията.
2. Животно, което умее да плува. Кучето е добър плувец.

Грешни изписвания (1)

  • пловец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плу-вец
непълен член плу-ве-ца
пълен член плу-ве-цът
мн.ч. плув-ци
членувано плув-ци-те
бройна форма плув-ци
звателна форма плу-ве-цо