площадка

Речник на българския език

площа̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. площа̀дки, ж.
1. Неголяма хоризонтална площ на стълбище между етажите и на полуетажите.
2. Специално оборудван участък земя за занимания на открито. Детска площадка. Спортна площадка.

Грешни изписвания (15)

  • плоштадка
  • плоштадкъ
  • плоштатка
  • плоштаткъ
  • площадкъ
  • площатка
  • площаткъ
  • плуштадка
  • плуштадкъ
  • плуштатка
  • плуштаткъ
  • плущадка
  • плущадкъ
  • плущатка
  • плущаткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пло-щад-ка
членувано пло-щад-ка-та
мн.ч. пло-щад-ки
членувано пло-щад-ки-те
звателна форма