1.
пло̀ден
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
пло̀дна, пло̀дно, мн. пло̀дни, прил.
1. Който се отнася до плод (в 1 знач.). Плодна пъпка.
2. Който дава плод. Плодно дърво. Плодна земя.
1. Който се отнася до плод (в 1 знач.). Плодна пъпка.
2. Който дава плод. Плодно дърво. Плодна земя.
Грешни изписвания (1)
- плодин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | пло-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | плод-ния | ||
| пълен член | плод-ни-ят | ||
| ж. р. | плод-на | ||
| членувано | плод-на-та | ||
| ср. р. | плод-но | ||
| членувано | плод-но-то | ||
| мн. ч. | плод-ни | ||
| членувано | плод-ни-те | ||
2. плоден — мин. страд. прич. м. р.
плоден е производна форма на плодя (мин. страд. прич. м. р.).