плитка

Речник на българския език

1. плѝтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. плѝтки, ж.
1. Вид прическа — преплетена коса. Гръцка плитка.
2. Преплетена по такъв начин опашка или грива (на кон).
3. Сплетени в едно глави лук, царевица и др.; сплит.

Грешни изписвания (1)

  • плиткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плит-ка
членувано плит-ка-та
мн.ч. плит-ки
членувано плит-ки-те
звателна форма

2. плитка — ж. р.

плитка е производна форма на плитък (ж. р.).