пликче

Речник на българския език

плѝкче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. плик

Грешни изписвания (1)

  • пликчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плик-че
членувано плик-че-то
мн.ч. плик-че-та
членувано плик-че-та-та