пленител

Речник на българския език

пленител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пле-ни-тел
непълен член пле-ни-те-ля
пълен член пле-ни-те-лят
мн.ч. пле-ни-те-ли
членувано пле-ни-те-ли-те
бройна форма пле-ни-те-ли
звателна форма пле-ни-те-лю