плѐменник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. плѐменници, м. Син на брат или сестра. Сестра ми има две деца, които са мои племенници.
Грешни изписвания (7)
- племенек
- племеник
- племеннек
- племинек
- племиник
- племиннек
- племинник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пле-мен-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | пле-мен-ни-ка | |
| пълен член | пле-мен-ни-кът | |
| мн.ч. | пле-мен-ни-ци | |
| членувано | пле-мен-ни-ци-те | |
| бройна форма | пле-мен-ни-ци | |
| звателна форма | пле-мен-ни-ко | |