плектър

Речник на българския език

плектър съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плек-тър
непълен член плек-тъ-ра
пълен член плек-тъ-рът
мн.ч. плек-тъ-ри
членувано плек-тъ-ри-те
бройна форма плек-тъ-ра
звателна форма