плектрон

Речник на българския език

плектро̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. плектро̀ни, (два) плектро̀на, м. Пластинка, с която се свири на някои струнни инструменти — китара, мандолина и др.

Грешни изписвания (1)

  • пликтрон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плек-т-рон
непълен член плек-т-ро-на
пълен член плек-т-ро-нът
мн.ч. плек-т-ро-ни
членувано плек-т-ро-ни-те
бройна форма плек-т-ро-на
звателна форма