плебей

Речник на българския език

плебѐй — съществително име, мъжки род (тип 32a) редактиране

Значение

плебѐят, плебѐя, мн. плебѐи, м.
1. ист. В древния Рим — свободен, но юридически неравноправен човек от низшите класи.
2. Прен. Потиснат, неравноправен, експлоатиран човек.
прил. плебѐйски, плебѐйска, плебѐйско, мн. плебѐйски.

Грешни изписвания (1)

  • плибей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пле-бей
непълен член пле-бея
пълен член пле-бе-ят
мн.ч. пле-беи
членувано пле-бе-и-те
бройна форма пле-беи
звателна форма пле-бею

Връзки