плацебо

Речник на българския език

плацѐбо съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Лекарство, терапия или операция, които се назначават, симулирайки терапевтично въздействие, каквото всъщност нямат.
При "плацебо ефект" пациента се възстановява благодарение на природната способност на организма да се самолекува.

Грешни изписвания (3)

  • плацебу
  • плъцебо
  • плъцебу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-це-бо
членувано пла-це-бо-то
мн.ч. пла-це-бо-та
членувано пла-це-бо-та-та